Полевки

Царство: Животни
Тип: Хордови
Клас: Бозайници
Разред: Гризачи
Семейство: Хомякови
Подсемейство: Полевки (Arvicolinae)
Вид: Обикновена полевка (Microtus arvalis)
Научно наименование: Arvicolinae

Полевките (Arvicolinae) са подсемейство дребни гризачи от семейство Хомякови (Cricetidae), разпространени по целия свят с изключение на Австралия. В България се срещат осем вида полевки, като най-разпространената е обикновената полевка (Microtus arvalis).

Описание на полевките

Полевките са дребни гризачи с дължина на тялото около 12 cm и опашка с дължина 3 – 4 cm. Тялото им е покрито с гъста сива козина, по-светла по корема. Предните крака имат по четири пръста, а задните – по пет. Очите и ушите са малки, адаптирани са към подземния начин на живот.

Разпространение на полевките

Полевките обитават разнообразни местообитания, включително ливади, гори, земеделски земи и градини. Обикновената полевка (Microtus arvalis) е широко разпространена в България, особено в равнинните райони. Други видове, като снежната полевка (Chionomys nivalis), се срещат в планинските райони на Рила, Родопите и Стара планина.

Поведение и навици на полевките

Полевките живеят в сложни системи от подземни тунели с диаметър 3 – 5 cm, които изграждат през цялата година. Гнездата си разполагат на дълбочина около 30 cm и ги постилат със суха трева. Те са социални животни, живеещи в колонии. Женските раждат 4 – 6 пъти годишно по 4 – 7 малки, като бременността трае около 20 – 21 дни. Малките достигат полова зрялост след около 45 дни.

Хранене на полевките

Полевките са всеядни, но предпочитат растителна храна като люцерна, детелина и зърнени култури. През зимата се хранят с кората на дървета и храсти, както и със семена и подземни части на растенията. Те правят запаси от храна, които могат да достигнат до 3 кг.

Вреда за човека

Полевките могат да причинят значителни щети на земеделските култури, особено на зърнените посеви, люцерната и детелината. Те повреждат кореновата система на растенията и могат да пренасят болести. През последните години в България са регистрирани случаи на масово размножаване на полевки, водещо до сериозни загуби в селското стопанство.

Методи за контрол и превенция

• Агротехнически мерки: Дълбока оран и редовно обработване на почвата, което разрушава тунелите и гнездата на полевките.
• Биологичен контрол: Насърчаване на естествените врагове на полевките, като хищни птици и хищници.
• Химичен контрол: Използване на родентициди, но с повишено внимание, за да се избегне замърсяване на околната среда и увреждане на нецелеви видове.
• Мониторинг: Редовно наблюдение на популациите на полевките и предприемане на навременни мерки при увеличаване на числеността им.