
Царство: Животни
Тип: Хордови
Клас: Птици
Разред: Кълвачоподобни
Семейство: Кълвачови
Подсемейство: Picinae
Род: Кълвачи
Научно наименование: Picoides
Кълвачите са средноголеми птици, характерни с издължено тяло, здрав и прав клюн и специализирани крака за катерене по дърветата. Размерите им варират в зависимост от вида – най-често от 15 до 50 см. Перата им са ярко оцветени, често с комбинации от черно, бяло, червено и зелено. Кълвачите са известни със специфичното си поведение на чукане по дърветата за намиране на храна и изграждане на гнезда.
Разпространение
Кълвачите са разпространени по целия свят, като се срещат във всички континенти, освен в Австралия, Нова Зеландия и Антарктида. В България се срещат няколко вида, сред които са големият пъстър кълвач (Dendrocopos major), зеленият кълвач (Picus viridis) и черният кълвач (Dryocopus martius).
Поведение и навици на кълвачите
Кълвачите са дневни птици и прекарват голяма част от времето си по дърветата, като пробиват кората и дървесината, за да открият насекоми и техните ларви, които са основна част от диетата им. Освен насекоми, те се хранят с плодове, ядки и семена. Характерният звук от чукането по дърветата служи не само за намиране на храна, но и за маркиране на територия и привличане на партньори.
Вреда за човека
Макар и полезни за екосистемата, кълвачите могат да причиняват определени неудобства и щети:
- Щети по дърветата: Кълвачите могат да увредят живи дървета, правейки големи дупки в кората, което може да доведе до инфектиране на дървото с гъби или бактерии.
- Увреждане на имущество: Понякога кълвачите повреждат фасади на сгради, дървени елементи и електрически стълбове, което води до икономически разходи за поправки.
- Шумово замърсяване: Чукането по метални или дървени части на сградите може да причини дискомфорт и дразнение у хората.
Ползи от кълвачите
Кълвачите имат значителна роля в природата, като контролират популациите на насекоми-вредители по дърветата и помагат за поддържането на здравето на горските екосистеми. Те също така създават естествени хралупи, използвани от други животни и птици за гнездене.
Методи за контрол на кълвачите
Контролът върху щетите, причинени от кълвачи, трябва да бъде внимателен, за да се запази тяхната екологична роля:
- Физически бариери: Поставяне на защитни материали като мрежи или метални листове върху фасади или дървета, за да се предотврати повреда.
- Отблъскващи устройства: Използване на отблъскващи средства като ленти или звукови репеленти, за да отблъснат птиците.
- Предоставяне на алтернативни места: Изграждане на изкуствени гнезда или специални хранилки, които да отвлекат вниманието на кълвачите от нежелани зони.
- Подрязване на дърветата: Редовно поддържане на дърветата, за да се ограничи тяхната привлекателност за кълвачи, като се отстраняват стари, изгнили или болни клони.
- Професионална помощ: Консултация със специалисти по дивите птици или лицензирани фирми за контрол на птици, когато щетите станат сериозни и неконтролируеми.